История на Читалище „Пробуда – 1946”

70 години от създаването на НЧ”Пробуда – 1946” – р-н Лозенец – съвместен празник с Моята Българска История – ДИГИТАЛНА СЕДЯНКА.

История на Читалище „Пробуда – 1946”

26 май 1946 г. В квартал "Лозенец", в училището"Хан Крум" се събират 150 будни българи, лозенчани и полагат основите на читалище "Пробуда", като изпълняват благородната си мисия - да съхраняват българската идентичност. За председател на читалището е избран г-н Никола Маслинков. Това е началото. Нижат се годините, множат се ползотворните дейности на читалището, застъпват се поколения, всяко със своите интереси, познания, възможности. 70 години читалището е огнище на просвета, култура и изкуство, на родолюбие и българщина.

Библиотеката започва работа през 1947 г. на ул. „Стоян Михайловски” № 1. Притежава само 126 тома книги, дарени от съкварталци. Библиотекар е г-н Никола Дудеков, който години наред работи без възнаграждение.

Подпомагана от щедри дарители на пари и труд читалищната дейност се разраства и обогатява.

През 1948 г.  читалището е настанено на ул. „Джеймс Баучер” №2. Сформирани са три самодейни състава: хор, театрален колектив и танцов състав.

През 1953 г. се слага началото на езиковата школа с курсове по английски,немски и френски езици и съответните езикови забавачки.

От 1960 читалището разширява дейността си, организирайки музикална школа с класове по пиано, китара, цигулка и акордеон.

През 1964 г. читалището е обявено за образцово.

През 1970 г. в читалището постъпва като преподавател по пиано г-жа Антонина Пашалиева, която и до   днес работи в читалището и е изключителен преподавател и педагог. Много бивши и сегашни художници са минали през сърцето и школата на Сузи Аронова, която цели 50 години , до 85 -  годишна възраст работи в читалище „Пробуда -1946” и е подготвяла много деца за художествената гимназия и художествената академия. Тя разказва за такъв случай, когато веднъж се получава така, че в 1 курс на художествената академия приемат почти само нейни ученици и ги наричат „ароновци”.

През 1976 читалището се премества на ул.”Света гора” №17

Всеки от служителите , читалищните членове и настоятелството, от участващите в библиотечната работа и школите, отдава сили, време, творчести дарби и слага пред олтара на своята светиня частица от себе си.

Днес ръководството на читалище „Пробуда – 1946” усвоява нов тип умения и компетентност и добавя нови дейности къв традиционните, които поддържат читалището в жива, развиваща се организация. Целта на читалището е да развива и обогатява културния живот, социалната и образователна дейност в р-н „Лозенец” и столицата. И тук искам от името на настоятелството да благодаря на отдел „Култура” и лично на нашия кмет, кмета на р-н „Лозенец” г-н Любомир Дреков за помощта и съвместната ползотворна дейност.

Като пример за превръщането на читалището в социален, обществен център е успешно изпълненият проект „Дневен център за хора на предпенсионна и пенсионна възраст, съвместно със сдружение „Прозорец към България”. В продължение на 3 години/ 2008 -2010 / в читалището се обучават хора от 55 до 85- годишна възраст на компютърна грамотност, английски език, изнасят се здравни беседи и се организират екскурзии. Издава се се бюлетин „Клуб 100”.

 Читалище „Пробуда-1946” има много ползотворни съвместни дейности : с  у-ще „Хан Крум”, с център по забавна математика и др. Нови дейности в читалището  са курсовете по английски език, руски, български език и литература, класически балет, таекуон-до,шах ,мини баскетбол . Членове на читалище „Пробуда-1946” формираха отбор към читалището – „Лозенец Ол Старс”. Отборът е сравнително млад, но вече впечатлява всички в Българската футболна лига на Интернет форумите. /Форум лига/

Председател на Читалищното настоятелство:Лилия Колева

ТОВА НЕ СЕ ЗАБРАВЯ

Неповторим празник в Гърция – 2007г

Талантливите деца на България от детския фолклорен състав на Читалище „Пробуда – Лозенец” , с художествен ръководител Юлия Стойчкова посрещнаха 24-ти май – деня на българската култура и писменост и празник на читалището , в Гърция, в Карини – Паралия.

Облечени  в национални костюми в разсипаните цветове на дъгата с  кошници цветя  и с нескрито вълнение,те минаваха по улиците, пред погледите на аплодиращите ги гърци и чужденци - гости на града, за да отидат до естрадата, където трябваше да изпълнят своята програма.

И ето ги на естрадата – красиви , шумни и весели .

Площадът , който се разлюля от звуци,багри и хора , от толкова събрана на едно място хубост, привлече множество зрители.Те имаха възможност пряко да общуват с народната песен, с българския фолклор , израз на народната душевност.

След програмата се изви българско хоро ,на което се хванаха и чужденците.Те се снимаха с нашите танцьори . Чувствах ,че сърцата на нашите деца се изпълват с радост и гордост.

Разказ от историята на читалището:Лилия Колева